„Защо трябва да гласуваме?“ Работниците за юта в Индия обвиняват политиците за проблемите

Колката, Индия —  Амирул Ласкар е бил без работа през последните три месеца, откогато мелницата за юта, където той беше нает да затвори интервенции, базирайки се на загуби.

40-годишният работеше в мелницата за юта Delta в село Маникпур, на към 20 километра (12 мили) от Колката, столицата на щата Западен Бенгал.

Откакто загуби работата си, той се бори да ръководи семейството си и да заплаща храната, както и другите потребности на родителите си, брачната половинка и 18-месечната си щерка, сподели той пред Al Jazeera.

„ Такива разстройства се случиха три до четири пъти и предходната година, когато работата беше спряна за няколко месеца, преди да бъде възобновена още веднъж “, сподели Ласкар, добавяйки, че нещата не са се подобрили тази година. „ Финансовата обстановка е жалка и се пробвам да мигрирам в друга страна, с цел да намеря работа, с цел да изхраня фамилията си. “

Ласкар е един от 4000 служащи на мелницата за юта Delta, които са без работа и приходи, откогато мелницата спря работа през февруари.

Ютата, известна като златното влакно, е една от най-големите промишлености в Бенгалия. Тя обезпечава приходи на почти 4,8 милиона души, в това число четири милиона фермери, и задоволява 95 % от търсенето на юта в Индия. Индия е най-големият производител на юта в света и вторият по величина експортьор след прилежащия Бангладеш.

Фермерите, мелничарите и техните фамилии също съставляват главен изборен блок, като множеството политици си спомнят за тях най-много единствено по време на изборния сезон, оплакват се локалните.

Изборите в пояса от юта в щата Западен Бенгал са планувани за 20 май като част от петата фаза на продължаващите седмици национални избори, които изправят премиера Нарендра Моди и неговата Бхаратия Джаната партия (BJP) против индийската национална партия Приобщаващ алианс за развиване (ИНДИЯ), коалиция от 26 партии, водена от главната опозиционна партия, Индийския народен конгрес на Рахул Ганди.

В скорошно послание в Barrackpore, център за юта в щата, Моди упрекна опозиционния Trinamool Congress (TMC) – ръководещата партия в щата – за гибелта на в миналото процъфтяващата промишленост и мизерията на нейните служащи. Той подсети на служащите, че федералното държавно управление е задължило зърнените култури да се опаковат в торби от юта, обезпечен подтик за бизнеса.

Но служащите в региона на Ласкар най-малко не одобряват този мотив и упрекват както TMC, по този начин и BJP за запуснатото им положение.

Ласкар споделя, че никой от политиците в никакъв случай не ги е посещавал, с цел да ги попита за изискванията им след гласуването. Той споделя, че последният път, когато политик ги е ревизирал, е бил преди повече от десетилетие, когато Комунистическата партия на Индия (марксистка), CPIM, е била на власт в щата. Той възнамерява да гласоподава за CPIM този път.

„ Ръководството на [мелницата] Delta Jute Mill спря да изпраща [персонал за почистване] в пространствата на личния състав след прекъсването на работата. Живеем в средата на преливащи канали, като вода, съдържаща човешки боклуци, влиза в къщите ни по време на проливни дъждове. Гнилостната миризма затруднява даже да стоиш там за минута “, сподели пред Al Jazeera 25-годишната Асма Хатун, която е омъжена за различен служащ в мелницата, до момента в който държеше щерка си на ръце, която, съгласно нея, постоянно се разболява в нехигиеничното условия.

„ Но нито един политик не е идвал да ни види. Защо да гласуваме? “

Местните водачи настояват, че неприятните условия на живот са идентични в множеството мелници за юта.

„ Собствениците на мелниците обръщат малко внимание на хигиената. Течащи водосточни тръби, преливащи канали и отпадъци са нормална сцена на всички места. Ръководството даже не се колебае да прекъсне електропроводите, откакто мелниците прекратят активността си “, сподели Каюм Шейх, водач на CPIM в района.

Работниците споделят, че нито един от главните претенденти не е пристигнал да търси техния глас този път, може би от боязън от гнева на служащите. Но претендентът на CPIM в региона е заречен да позволи проблемите им, споделиха те.

Милс в рецесия

Западна Бенгалия се отличава с това, че обитава първата мелница за юта в Индия, стартирана през 1855 година от английски бизнесмен в квартал Хугли, който донесе машини за предене на юта от Дънди в Шотландия.

Западен Бенгал беше определен за дом на индийската промишленост за юта заради изобилието от работна ръка, съчетано с задоволително съществуване на въглища и речни връзки. Въглищата са употребявани като гориво за генериране на пара за машините, а готовите артикули са превозени по река до пристанищата.

Индустрията, която сега се прави оценка на към 1,8 милиарда $, създава най-вече торби от юта за пакетиране на зърнени храни от индийското държавно управление и някои други продукти като подови настилки от юта и сурова юта, която се изнася за места като Съединените щати, Съединени американски щати Кралство, Европейския съюз и нациите от Персийския залив.

През финансовата година, приключваща през март 2023 година, Индия е изнесла продукти от юта на стойност 442 милиона щатски $ съгласно данни на Индийската асоциация за мелници за юта (IJMA), организация-чадър на притежатели на мелници за юта. От април 2023 година до февруари 2024 година, съгласно последните налични данни, е изнесла артикули на стойност 322 милиона $.

Въпреки приноса си към националната и щатската стопанска система, промишлеността за юта е в рецесия, което води до затваряне на мелници или работа с понижен потенциал.

Западен Бенгал има към 85 мелници за юта, осем от които са затворени заради загуби, дефицит на първични материали и рецесия с работната мощ, до момента в който останалите работят с към 60 % потенциал.

Индийското държавно управление е единственият и максимален клиент в бранша и закупи към 3,6 милиона бали торби от юта (една бала е 500 торби) през 2023-24 година за потребление от Food Corporation of India (FCI) за пакетиране на зърнени храни.

През декември федералното държавно управление одобри заповед, която задължава всички зърна и 20 % захар да бъдат опаковани в торби от юта.

Но притежателите на мелници споделиха на Al Jazeera, че все пак е имало малко поръчки за доставки от федералното държавно управление.

Писмо, изпратено до федералното държавно управление от IJMA и налично от Al Jazeera от 14 май, демонстрира, че през април е имало по-малко поръчки на торби от юта от държавното управление и никакви поръчки доникъде на май.

„ Получихме [207 000] поръчки за бали през април по отношение на нормалната поръчка от [216 000] бали през същия интервал. Докато през май промишлеността получава поръчки от [303 000] бали всяка година, до момента не е имало поръчки “, сподели източник, осведомен с въпроса.

В резултат на това мелниците работят на 60 % от потенциала си и притежателите са съкратили служащи, с цел да понижат разноските.

Това е в допълнение към други провокации в бранша през последните няколко години, в това число циклон през 2020 година и пандемията от COVID-19, като и двете стопираха бизнеса. Секторът едвам беше почнал да се възвръща, само че производството още веднъж беше ударено през 2022 година заради слабите дъждове. Съществува и „ яростна конкуренция “ от Бангладеш, като мелниците там оферират артикули от юта на ниски цени на фона на високи държавни дотации, сподели Ришав Каджария, заместник-председател на IJMA, пред Al Jazeera, излагайки проблемите на промишлеността.

Чакащи бакшиши

Кризата в мелниците се отрази зле на служащите, които зависят от тях за прехранване.

Съгласно последното съглашение сред служащите и притежателите на мелницата, подписано по-рано тази година през януари, новоназначените непрекъснати служащи имат право на 485 рупии ($5,82) дневно и дават отговор за законови компенсации като застрахователен фонд, бакшиш и квартири на личния състав, до момента в който работят на контракт вземете 450 рупии ($5,40) и никакви преимущества.

Но непрекъснатите служащи се оплакват, че техните законови компенсации са били изплатени отдавна.

„ Основното ни искане е изчистването на осигурителния фонд и бакшишите, които са чакащи през последните няколко години. Няколко служащи са починали, чакайки го, само че притежателите на мелницата просто отхвърлят да платят, базирайки се на финансови загуби. Работниците, които надигнат гласа си против таксите, също са застрашени от ужасни последици, като да вземем за пример изпъждане от пространствата на личния състав и спиране на електропроводите им. Това е цялостна употреба “, сподели Ракеш Джайсвал, секретар на Синдиката на непрекъснатите служащи от западнобенгалската юта.

Собствениците на мелници избират да наемат реализатори пред служащи на цялостен работен ден, с цел да запазят разноските си ниски. В резултат на това минимум 60 % от работната мощ през днешния ден се състои от служащи на контракт, добави той.

Biswajit Mukherjee, юрист, който води каузи на пенсионирани служащи от фабрика за юта за неизплатени бакшиши в разнообразни трудови съдилища и Върховния съд на Калкута, отхвърля да повярва, че фабриките работят на загуби.

„ Трудно е за всеки бизнес да работи на загуба дълго време. Това в действителност е трик за отбягване на налози върху приходите и други отговорности “, сподели той.

Според математиката на Mukherjee притежателите на мелници дължат 4 милиарда рупии (47,9 милиона долара) под формата на бакшиш, от които са платени единствено 600 милиона рупии (7,2 милиона долара). Но най-често съумяват да заобиколят закона, защото са назначили пълномощници в бордовете на фирмите, сподели той.

Работниците на юта, с които Al Jazeera беседва, споделиха, че им е писнало от тази тактичност.

Мохасин Ласкар, 62-годишен, пенсиониран служащ от мелницата за юта Delta, сподели пред Al Jazeera, че този път ще гласоподава за претендента на CPIM.

„ Ситуацията не беше толкоз неприятна по време на ръководството на левицата, защото локалната администрация идваше да чисти, даже след прекъсване на работата. Поне имахме хигиенично място за живеене. Но в този момент нещата станаха ужасни. Бихме желали този път още веднъж да гласуваме в интерес на претендента на левицата “, сподели той.

Но с болшинството на TMC в щата и BJP, които се пробват настойчиво да усилят своя дял от гласовете, има ли въобще късмет претендентът на CPIM, попита Ал Джазира Ласкар. Той се усмихна и сподели: „ Не се знае по кое време благосъстоянието може да се обърне в политиката. Нека изчакаме и гледаме. “